Ваканция в България 2010

9. юли, 2010. Около обяд привършихме с товаренето на колата, взехме 3те бедствия от детска и се понесохме към БГ. След 3 дни дивеене в колата, ферибота и хотелите стъпихме убити от път на българска земя. Дупките бяха още по големи, кучетата още по многобройни и къщите все по разрушени. Всичко това много ме подтисна. Започнах да се чудя сестра ми наред ли е с мозъка да се върне да живее в тази кочина.

Настанихме се набързо в тясната гарсониера и заминахме при сестра ми на вечеря. От там насетне и се влачехме всяка вечер и тя милата ни посрещаше като принцове. Децата си умираха от кеф да посещават братовчедите си, защото там всичко им се разрешава и вилнеят на воля.

 

 

 

 

 

 

 

 

За да не ни доскучава разбира се чат пат вечеряхме по кръчми.

 

Децата много харесваха това местенце.

Понеже не издържаха да чакат до морето се наложи да ги водим на басейн във Видин. Оказа се, че там жегите се понасят най леко. Като се изключи едно давене на Давид при което (точно както миналата година сестра ми скача с дрехите в басейна така сега и аз) се наложи да рипам с дрехите да го вадя, всичко беше прекрасно (поне за децата).

Празнувахме рождения ден на Давид в единствения в града детски клуб Шрек.

 

 

 

 

 

Един от дните посетихме майка ми в селото дето живее. Срещнах, най вече случайно много познати, но за съжаление нямаше време за всички.

Имаше една вечер концерт на Пайнер на площада и децата добре се повеселиха.

И ето че дойде време да потегляме за морето. След дълго пътуване се добрахме до  Обзор Биич Резорт. Рай на плажа и щеше да е перфектен ако не беше пълен с датчани Влюбих се веднага в местенцето и ми хрумна да купим апартамент там. Бяхме 3 семейства - ние, сестра ми и една дружка с мъжа си и двете си деца.

 

 

 

Извадихме късмет с времето и въпреки двете бури не пропуснахме и един ден плаж.

 

 

 

 

море

и басейн

Понякога вечеряхме навън

децата играха хора насред кръчмата

 

но обикновено се възползвахме от възможността да си готвим в апартамента

Децата се забавляваха (рядко толкова кротко колкото на снимката по долу де)

Ходихме на лунапарк

 

 

 

Имахме малък инцидент. При една буря ни се наводни апартаментът, защото сифонът на терасата беше счупен.

Въпреки усилията ни да спасим паркета на собственика, той все пак се поду и най вероятно ще се наложи да се смени. Това ни отказа да купуваме апартамент в комплекса. Иначе бяхме на косъм да купим един невероятен 4 стаен.

1 седмица на морето и обратно за Видин. Пътьом скокнахме до една винарна в Брестовица, където пробвахме малко вина, харесаха ни и натоварихме колата с колкото можеше да побере.

За двата останали ни дни в БГ едва смогнах да си свърша всичко запланувано и беше доста стресиращо. На тръгване майка ми се появи и натовари колата с една камара ядене и детски залъгалки. Беше ми тъжно, че си тръгваме, а мисълта за 3 дневно мъчение направо ме смазваше. Пред целия път се чудехме с мъжо как да си направим пътуването по леко и да е част от ваканцията, а не просто досадно истерясване в колата и спане в крайпътни хотели. Мъжо се съгласи и решихме да започнем от рано да оглеждаме хотелите наоколо и да си изберем нещо подходящо за деца и приятно. За наше щастие уцелихме от първия път. Едва ли има по прекрасно местенце за отсядане с деца от това, на което попаднахме в Унгария.

 

 

 

И унгарската храна се оказа доста вкусна

 

Туй беше