Картинката в Дания примерно описана грубо и накратко е следната: вземаш заеми, обзавеждаш се колкото може по охолно, плащаш ежемесечно тлъста лихва на банката (цял живот), накрая умираш, имуществото ти се разпродава, защото  децата ти на 18 години са се изнесли от вкъщи, живели са като кучета и вече си имат собствени домове, пак купени със заеми и им е прекалено скъпо да поемат и заема за твоя дом за да могат да го наследят. Затова имотът се продава, разплащат се с банката, плащат 15% или там някъде данък наследство на държавата и с останалите пари отиват на почивка в Тайланд и там за квото им стигнат.

Като цяло традицията е да живееш от заеми и цял живот да плащаш рента на банките. Лично аз до ден днешен не мога да осъзная смисъла от това натискане да пълниш гушата на банката и накрая да си умреш буквално като последния мизерник. Ясно, че няма да отнесеш нищо в гроба си, за защо вместо на банките да не го дадеш на децата си. И хората си умрат да се успокояват, че по добре да не давали много на децата за да се научат на труд и сами всичко да постигат, та затова дай по-добре банката да подпомогнем. Отделно държавата целенасочено стимулира тази доброволна издръжка на банките от бедните наивни хорица, като е сложила толкова голям данък наследство, че ти убие всяко желание да оставиш наследство на децата си. Затова на дърти години като тръгне народът да живее, да пръска пари само и само да не му остане нещо, което децата му да наследят понеже ще трябва да му платят голям данък. За да не иде в държавата дай да изплюскаме всичко ако ще и да пукнем от преяждане. Това хем сметкаджийско и материалистко, хем наивно и лузърско мислене ме шокира и побърква. Не мога да си обясня как човек може изобщо да изпита удовлетворение от живота си живеейки го по този глупашки за мен начин.

Остави, че нямаш нищо свое, ами си и в непрекъснат стрес да не би случайно да останеш без доходи и да не можеш да плащаш на банката. Защото ако домът си е твой и без работа да останеш и да нямаш какво да ядеш поне покрив над главата си ще имаш. А така - нищо.

Дали наистина животът на заем е най-малкото зло. Още мисля по този въпрос.