Криворазбраната еманципация = набутвация

Или как жените сами си таковаха таковата,  съвсем целенасочено, макар и не напълно осъзнато.

"Докато не си намериш работа няма да си намериш мъж", това ми заяви един мой бивш. Аз пък взех, че си намерих. Той пък си взе жена от третия свят, която вече няколко години бачка като чистачка само и само да е в Европата, плаща  половината разходи по собственото му жилище и всичко останало  и вместо деца, гледа котки, щото той с друго не я "дарява". Още благодаря на Господ от какво ме е отървал, но това са други теми за вълнение.

Тук не става дума за жените мъжемелачки, които използват, унищожават и захвърлят мъже. Тези жени се срещат все по-рядко напоследък, защото освен че се искат специални качества, като акъл и безскрупулност, просто истинските и наивнички мъже намаляха с порядъци и става все по-трудно да се намерят жертви. Тук става дума за редовата жена, държаща сама са се издържа за да не претовари случайно любимия. Или просто принудена да го прави, поради липсата на  кадърни и желаещи да го направят за нея мъжки екземпляри.

Еманципацията е прекрасно нещо. Осигури на жените най-важното на този свят - свобода и независимост. Вече дишаме по-спокойно, забавляваме се по-пълноценно и не треперим от ужас какво ще се случи с нас ако мъжът ни ни напусне. Освен това можем да си позволим да си избираме мъже по "любов", а не по кесия, което е адски важно за щастието ни. Покрай тези придобивки си спечелихме обаче и други, на които едва ли бихме се радвали толкова, ако разбира се ги осъзнавахме. Спречелихме си примерно мъже, които са с нас заради непретенциозността и независимостта ни (разбира се малко са откровените като моя бивш да си го кажат.) Предпочитат вместо това да ни омайват с приказки за любов, пък ние предпочитаме да им вярваме, защото си е приятно любимият да споделя любовта ти (поне на думи) и да си внушаваме, че това ни е повече от достатъчно.

Юрнахме се начи като стадо овце да се развиваме, да работим на няколко места, докато любимият си бачка само на едно и да борим мъжкия пол. И успяхме да го преборим. Успяхме, да покажем и докажем, че можем да сме не само равни, но дори по-силни от мъжете. Доказахме си го пред себе си. Интересна е обаче и мъжката гледна точка, как приемат и разбират мъжете тази наша независимост и дали наистина я приемат с уважение и страхопочитание, или само ние се надяваме, че е така. По-лесно бихме разбрали мъжете, като се поставим на тяхно място. Какво спечелиха и загубиха те от нашата женска мъжественост.

1. Спечелиха си самите те повече свобода и неангажираност. Жените сами си могат, значи нямат чак такава нужда от мен. Което си е вярно.

2. Спечелиха си много повече пачка за себе си, иначе трябваше да спонсорират жена си и децата, а сега си делят разходите с любимата. Е как да не я обичаш дори само за тези облекчения.

3. Спечелиха си напълно безплатна и неизискваща домакиня, жена, която ти ражда деца и им ги гледа (ти разбира се също отбиваш номера покрай гледането, ама то си е просто отбиване на номер, щото грижата за деца не е само механично да направиш каквото ти е казано, това всеки го може. По-важно е да се ангажираш с мислене, планиране, предвиждане, старание да дадеш най-доброто на детето.... А тези неща много малко мъже ги могат поради естествените им мъжки особености).

4. Спечелиха си осигурено и гарантирано креватно обслужване, на цената на едно съмнително Обичам те и тук таме някой евтин дребен жест за залъгване на жертвата.

Сигурно има и друго ама това стига за сега за да добием реална представа от нашата еманципация кой повече спечели. И да разберем, защо мъжете не се бунтуваха особено срещу нея. Аз така като гледам ние само дето гърбим и се съсипваме да доказваме колко сме можещи и знаещи, но истински умните и силните тук пак са си мъжете. Друг е въпросът, че покрай тези облекчения, които ние зорлям им натрапихме те започнаха да стават все по големи тарикати и егоисти и  да загубват мъжествеността си. И после се чудим къде изчезнаха джентълмените. Ами ние ги затрихме бе душици. Ние сами си изфабрикувахме  мъхльовци и после ревем.

И за всичко това не ни е виновна емаципацията, а нашето калпаво понятие за нея. Какво ни пречи да си се развиваме и да си бачкаме без да се нагърбваме и с  мъжкото бреме. Ами кво - пипенцето ни. Не съумяхме да използваме по предназначение това, което с толкова много борба си спечелихме, а вместо това се набутахме като последните балами. Оставихме не само с лека ръка, ами дори с удоволствие мъжете да ни делегират функциите си, като същевременно ние си запазихме своите, глупаво внушавайки си, че сме си ги поделили с любимия, защото сме го научили да сменя памперс и да бута количка. Стигнахме до там да се РАДВАМЕ изрично, че мъжът ни прави тези неща и още повече да го идеализираме и да си мислим, че без него него не можем. Радваме се, че ни е донесъл дърва за печката. Радваме се, че ни е сменил кранчето.... изобщо радваме се за всички елементарни неща, които изначално са си мъжки задължения. Радваме се за малкото, което получаваме и не осъзнаваме какво всъщност ние самите даваме в замяна. Най-малкото даваме си здравето натоварвайки се с прекалено неща, стресирайки се излишно.

Говорим за любов, че ние обичаме и че нас ни обичат, че няма нищо сметкаджийско във връзката ни и не осъзнаваме колко много сметкаджийско всъщност  има във всичко това от мъжка гледна точка. Стигнахме до там, че се налага да се сдобиваме с дипломи, да градим кариера за да печелим уважението и интереса на мъжете. И упорито отказваме да осъзнаем,  че сега вместо мъжете нас да ни купуват, почнахме ние тях да си ги купуваме. Вместо мъжете да се борят за нас, ние се борим за тях. Правим невъзможното за да им се харесаме, за да ни избере някой най-накрая, да ни уважи с голи приказки и евтини жестове и накрая пак да ни пороби, но по малко по-различен начин. Като ни направи няколко дечица и ни принуди почти сами да се грижим за тях. Не се усещаме, че мъжете с искрено удоволствие се възползват от буквално натрапените от нас придобивки и облекчения за тях, а същевременно ние пак си загубваме спечелената свобода. Радваме се, че вече можем почти безпроблемо да си осигурим развод, стигаме дори до там да се радваме на развод. И не искаме да мислим, че сме загубили цяло семейство в стремежа си към свобода, независимост и доказване колко сме по добри, умни и силни от мъжете. Казано накратко спечелихме си свободата, за да си загубим семейството, да си загубим истинските мъже. Спечелихме си свобода, от която дори не можем да се възползваме, защото просто не остава време и сили от бачкане, гърч и тревоги по отглеждане на деца и осигуряване на бъдещето им. Спечелихме си разглезени и егоистични мъже, които са с нас заради далаверата, а не защото ни обичат и уважават просто поради факта, че сме жени и това, което можем де им дадем като жени. Претенциите им станаха прекалено големи, не са глупави те, нищо че ние друго си мислим. Щастливи сме да кажем: Аз си харча моите лични пари и така се чувствам прекрасно. Че какво ти пречи да харчиш парите на мъжа си? Дали не си си ги заслужила? Дали не се грижиш за къщата му и за него, дали не му задовляваш мъжките нужди, дали не му раждаш деца, дали не му ги гледаш... Жените обезценяваме труда си поради причината, че за него не получаваме нищо от този, от който за който го правим и от който трябва да получим. Просто не искаме нищо в замяна, алтруисти до дупка братче. Не бе, искаме, чакайте.... Искаме да ни казва Обичам те, искаме от време на време да ни подари цвеКе, да ни заведе на евтина кръчма, искаме да смени памперса на детето, защото се насрало и реве пък ние в дадения момент волю неволю трябва да кърмим другото му отроче и просто физически нямаме възможност да обслужим две, радваме се на големия жест, че ни е осеменил и "дарил" с деца (колкото и смехотворно да е, вече се срещат все повече мъже, които си мислят, че те са дарили жените си с деца, а не жените им да са дарили тях. Както и все повече жени се изказват Той ме дари с деца, моят любим. Аз обаче си запазвам правото да си мисля по старовремския начин - че той ме е дарил със сперма, пък аз него с деца) . И т.н.... Такива ми ти някакви дребни и непретенциозни  нужди имаме, за които адски се радваме, че човекът до нас задоволява. Бе мен ако питате една детегледачка хем ще свърши работата по добре, хем ще свърши повече работа. Ама ... като мъжо не ще да плаща, ще се примирим с квото ни се предлага, че и ще се радваме отгоре на всичко и ще влезем в някой форум да разкажем колко добър мъж сме си имаме в къщи.

Ами... това е в общи линии приятели картинката на криворазбраната еманципация . Май за сега друго не ни остава, освен да си налеем по едно, да си кажем наздраве и да си честитим извоюваната с юнашки усилия набутвация.