Българско училище в Копенхаген

или как се отвратих за пореден път от българите и си припомних защо избягах от БГ.

Идеята за българско училище в Дания отдавна се върти в главите на много български родители тук, но никой до сега не се захващаше да го организира и реализира.

Нейсе, намери се най-после  една родителка, която се хвана с тази задача, въпреки че така и не разбрах точно каква и е мотивацията, при положение, че тя дори не говори на български на децата си в къщи (като гледам сега явно е била някаква патологична нужда да основава сдружения и да събира наивници, които да води за носа).

Прегърнах аз  идеята за училище и бях адски щастлива, когато нещата потръгнаха. Не съм в час с учредяването на подобни институции и не се интересувам принципно от такива неща, но иначе бях готова да помагам колкото мога, с което е по силите ми. Квото наредеше организаторката се изпълняваше в името на мира и благородната цел. Станах с готовност член на дружеството и, предложих да направя сайт на училището и го направих (на мой личен хост, който си плащам от джоба, защото безплатните не стават за нищо, а дружеството се стиска за 10 долара месечно да си плаща за хост). Организаторката малко нервничка и явно не е свикнала на човешко общуване, а само да тропа по масата, да дава нареждания и да овиква хората за щело и нещело. Търпях в името на всеобщото благо. Понеже я мързеше да се научи как се работи с новия сайт и понеже така е по-лесно да държи всичко под контрол реши  да си направи тайничко собствен блог, който полупяризира, а за сайта не каза дума на никой. Всеки път като я питах да продължавам ли да се занимавам или да ги оставя да си пишат в блога тя отговаряше: Да бе, трябва ни. Ама докато аз ръководя проекта ще се ползва блога.

Изобщо не я интересуваше хората какво мислят по въпроса, кое е по-удобно и функционално на поребителите. Така на нея и е кеф в момента и така ще бъде, точка. Като трябва да даде нареждания или да се скара за нещо ми звъни на пожар и изобщо не се съобразява, че на мен примерно ми е по удобно в скаипа или на маил да ми пише, защото обикновено нямам възможност да говоря по телефона. А на скайп като и говоря ми мълчи отсреща като пукал. Усетих аз, че май са ме взели за мезе ама си трайкам. Но след като поредният ми опит да направя нещо добро за училището беше порицан (от посредник рабира се, който тя изпрати, защото  вече толкова се наду, че изобщо не желаеше дума да ми обели)  понеже не е бил съгласуван с НЕЯ, взе яко да ми писва от това отвратително отношение. Исках да говоря един ден с нея по въпроса, но новата директорка, която тя по незнайни критерии е решила, че ще бъде директорка на училището (като гледам е понеже вика най-силно, ама може да е и защото гледа много страшно) ме изгони май беше с : Махайте се (понеже бяхме заедно с една друга членка на дружеството им) или нещо от сорта. Бордът щял да се събира на кафе, и аз нямам право да присъствам на тайните им заседания. Сакън да не чуя за нещо гнило или просто така ще могат да ме одумват на спокойствие, защото вече бях забелязала, че това е едно от основните им занимания като се събират уж на събрания. То и събранията им като гледам са за отбиване на номер, защото никой не се интересува от желанията на родителите. Те присъстват само за отчитане на дейност  и да чуят какво са решили организаторката и директорката и всеки опит да се възрази или предложи нещо друго бива на секундата отбит. Все пак имат нужда от хора да им вършат работа и са си събрали някакъв борд за пред света, чиято цел като гледам е само да изпълнява нареждания "свише".

До този момент Българската детска Коледа беше за всички. От как направиха училище родителите и децата бяха разделени на 2. Посещаващи училището и занималнята и други. Двете групи не може да празнуват заедно (може де -  ако детето ти ходи на училище или занималня и нямаш против да присъстваш 2 недели подред на едно и също мероприятие). Че даже и с покана го направили да се влиза. На приемите в посолството посланикът кани всички българи и се влиза без покани, ама за техните надути мероприятия се иска специално разрешение. Доста родители се възмутиха ама по стар български обичай си трайкат мир да има и в името на децата. Аз даже взех да се замислям дали да не си отпиша децата от това училище и да скъсам всякакви отношения с маниакално разстроени хора. Ама пък децата си казват, че им харесва и не искам да им го отнемам за сега.

Пуснах тема във форума с обява, че се търси администратор на сайта, защото аз нямам желание повече да съдействам за да получа накрая kick in the ass. Разбира се беше наредено на новата админка да изтрие унизителната за тях тема, където подробно бях описала как се отнасят с хората. То си е наистина за срам.  И това под предлог, че някаква жена от министреството го била видяла. Не знам дали е истина или измислица, ама да си призная ми стана доста смешно. Те разбира се предпочитат да цензурират фактите, а не високомерното си и комплексарско поведение. Не дават светът да знае за гадориите им. Ама за мой късмет си имам собствен блог, където никой не може да може да трие безразборно. Само мога да си представям как ще се почувстват като попаднат на тази статия. Нищо чудно да изгонят детето ми от училището щото така става когато някой "плебей" дръзне да сподели лични впечатления от тяхната свинщина. Наритаха ме така както свине наритват и насират  хвърлените им бисери. Но бисерите си остават в крайна сметка бисери, а свинете - свине.

Ето саитът, който направих по поръчка на  "шефката", с всичката функционалност, която тя НАРЕДИ - различни групи потребители, допълнителна функционалност за регистрирани и специални потребители, мас мейл, лични съобщения, коментари, форум, нюзлетър, обяви, календар на събитията и т.н. Вече успяха да го усерат, но новата админка е сменила паролата и не мога да вляза да оправя мазалото. май ще се наложи насилствено да си я взема.

http://bgskole.boligerfinder.com/

Но шефката е забранила на подчинените си да пишат в него, за да може си популяризира нейния саит, който представлява това нещо

http://www.ivanvazov.dk/

Без никаква фунционалност и възможност за комуникация на и със потребителите. Но на нея не и е нужна, защото не се интересува от чуждото мнение. А може би просто не знае как да си я добави.

Пък аз мога само да се надявам да не вкарат  в затвора някой от наивниците, които са се вързали да работят за тях и да слагат личния си подпис под далаверите на шефовете, а шефката им от своя страна  да се надяват, че МОН няма случайно и неволно да попадне на тази статия.