Разходка до Лисабон по никое време

 

Получава се, когато ти подарят за рождения ден 2 самолетни билета и хотелска резервация в удобно за детегледачката време. Човек обикновено си мечтае за подобен подарък до момента, в който го получи. После го подхващат едни ми ти притеснения за всичко дето му хрумне. Еле пък ако седмица преди екскурзията изригне вулкан и 6 часа преди полета разбираш дали ще летиш или не. Но аз съм си късметлийка и всичко се нареди по план, въпреки всичките опасения, които не ми бяха спестени - чак такава късметлийка все пак не съм.

 

И така. Хванахме си самолетчето....

 

и кацнахме в Лисабон

 

Лято, палми и добро настроение.

Понеже сме умни си взехме автобусчето. Баровците в такситата се приджваха със същата скорост, само дето платиха десетина пъти повече, понеже уцелихме най-голямото задръстване. 1 час прекарахме в автобуса, докато взе не повече от 7-8 км и се нагледахме на облепени с фаянсови плочки стени, подлези, сгради...  Крещящя безвкусица. Но хората са намерили начин да използват огромните количества фаянс, който произвеждат, нищо че придава кенефен вид на всичко облепено с него. Грозните жилищни блокове ми напомниха за БГ, а порутените неподдържани стари сгради с опожарен вид - на циганска махала от по висша от нашата цивилизация.

Къщи като тази, зад дясната палма не са изобщо рядкост в центъра на Лисабон.

Типична гледка от Лисабон са калдаръмите

 

баирите, този наклонен трамвай, който се движи по отсечка от около 500 м, но народът чинно си се реди на опашка за него, плаща си билетчето, снима се и после се хвали, че се е возил в кривия трамвай, който е една от туристически атракции явно. Само се чудя защо вместо него не са сложили един лифт, и без това наклонът е доста голям, а усилията да го изкачиш са същите, като да  катериш  Витоша, само малко по неудобно, защото е твърд и хлъзгав калдаръм и доста по нездравословно.

Хубавото на Лисабон са:

1. Мекият климат
2. Вкусната храна, особено рибните специалитети.
3. Мъжете, но местните, а не многобройните негри, полунегри и т.под. пришълци. Симпатяги, дори и малко дребнички за мен, с чувство за хумор, винаги в добро настроение и пълни с енергия.
4. Магазините за обувки и чанти. Толкова много магазини не бях виждала пълни със сравнително евтини обувки. Толкова евтини, че едва се сдържахме да купим само 8 чифта.

Недостатъчците на Лисабон са:

1. Грозният фаянс, навсякъде накъдето се обърнеш
2. Порутените сгради и мизерия
3. Трафикът - карат като бесни и непрекъснато си в стрес да не те отнесат.
4. Алчните летищни таксиджйи, досущ като българските си колеги.
5. Бездомниците, търкалящи се полупияни по центъра и разнасящи ужасня воня
6. Хълмистият ландшафт, усложняващ неимоверно шофирането и паркирането и изобщо невъзможността да се кара колело.

Важно за всеки турист попаднал в Лисабон е да знае, че ако чака на спирка автобус трябва да вдигне ръка за да го спре. Ако трябва да слиза и пропусне да натисне СТОП бутона, шофьорът изобщо няма да спре на неговата спирка. Ние не го знаехме това, но станахме свидетели как едни злощастни туристи от нашия автобус си пропуснаха спирката, та не успяхме да направим тази грешка. Стовари ни в центъра, без изобщо да знаем къде точно ни е хотелът. Свекърва ми каза, че е на центъра и друго не знаехме. На картата ни имаше още 2 хотела с подобно име, но не точно същото и след като ги обиколихме най-накрая ни упътиха къде точно е нашият хотел. Беше наблизо за щастие. Симпатично хотелче с името Lisboa. Нищо не му липсваше, дори и интернет. Разбира се не безплатен - само 10 евро на час.

Настанихме се и се насочихме към най-близкия ресторант. За наш късмет в последствие се оказа и най-добрият поне от тези, които посетихме.

 

Тук ядох най-странната супа на света, приготвена от вода, олио, оцет и кориандър с 2 филийки хляб и варено яйце отгоре. Но беше невероятно вкусна за наше удивление.

Прибрахме се преяли и си легнахме. Нощем в центъра е доста шумно, непрекъснато се чуват подвиквания, които ме събудиха около десетина пъти. Но къде къде по добре това, отколкото бебета, от които съм добила вече алергия.

На другата сутрин след обилна закуска

се понесохме към центъра. Снимах се пред къде що видя монумент

Площадът на "перестройката" Praca dos Restaudores

Rossio (Големият площад е сърцето на Лисабон)

Малко шопинг по търговската алея Rua Augustas, която води до един от най-големите Европейски площади

Praca do Comercio

Хапнахме по някое време вкусна рибка

този път извадихме късмет, но принципно не препоръчвам яденето по централни заведения, обслужвани от млади, често чуждестранни сервитьорчета, които почти те дърпат да ядеш в ресторанта им. Ако искате да опитате оригинална и вкусна португалска кухня посетете малките локални ресторантчета. Сервитьорите винаги са мъже, често около 50те, професионалисти и общо взето обичат да си правят майтапи с гостите.

Слънцето е силно, имайте го предвид. Но и дори да не си носите слънчеви очила, можете да си купите на място прилични за 5 евро.

Всъщност ваканцията ни се превърна в шопинг тур, защото мястото просто предразполага за това. От историческите забележителности по обстойно разгледахме Castelo de S.Jorge. Стандартна крепост тип Баба Вида, но доста по голяма, от която се открива прекрасна гледка към града.

Малко видео направихме с "Принца"

 

и с Баба Цоцолана

Наоколо се разхождаха пауни

След дългата обиколка на крепостта се смъкнахме долу и се подсилихме

Ами... в общи линии това беше.

Писна ни от ходене и буквално с облекчение си взехме самолетчето на другия ден

и се прибрахме в Дания. Определено я предпочитам пред Лисабон. Дори на фона на него и Копенхаген взе да ми харесва