Реших да започна да записвам бисерите на малките бандити. Яд ме е, че толкова много са изръсили и съм ги забравила. Но не е къснао да почна.

Та започвам.

Бисер 1

Тази вечер питам Давид: Какво учите по математика

Давид: Ти не ми даде камаюнкара (дребни сладко, които яде с йогурт)

Аз: Айде кажи какво учите по математика де

Давид: Говорим си за камаюнкара

Аз: Давиде, къде е Теодор

Давид: Изядох го

Диванетата ме ядосаха и се скрих в другата стая и си легнах в леглото. Идват тричките в стаята и: А, мама спи. И почват да ми говорят, да ме бутат.... Аз се правя на умряла лисица. Ама тя не спи, тя е умряла - вика Ева. Давид констатира: Да, умряла е, хайде да се махаме. Само Теди почва да реве. Чувам как баща им влиза в коридора и те му казват Мама е умряла - съвсем спокойно. Теди продължава да си реве кротко и да повтаря, че съм умряла и да не разбира защо никой не реагира подобаващо. След малко излязох и Ева ме посреща: Мама не е умряла. И почва да реве. Викам и: Ти си помисли, че съм умряла и сега си разочарована, че не съм ли. И тя казва (явно не съвсем разбрала какво я питам): Дааааа - и продължава да реве :))))