Покрай мен всичко живо се е запалило по джогинг и доста народ се записват за участие в маратона и полумаратона другата година. Масовата психоза и мен ме подбра и почвам все по сериозно на обмислям участие в маратона. Знам че е дивотия, не знам колко е здравословно, но със сигурност може да е опасно особено за хора със слабо сърце като мен. Ама нещо ме ръчка да се запиша да тичам наред с останалите луди. Какво ви е мнението за подобни екстремни инициативи

Аз и Данчо навивам, ама май го мързи да се подготвя. Тъпо му било да тича като гламав няколко часа. То наистина си е тъпо ама... явно имам нужда да предизвиквам себе си, защото иначе изпадам в летаргия и атрофирам.

Можете ли да повярвате, че има хора, които тичат по 100 км на ден. Както и такива, които тичат по цяла седмица - спят нощем и през деня тичат.

Освен това съществува следното състезание:

1. Плуване в морето 4 км

2. След това колоездене 180 км

3. За десерт маратон 42 км.

Отнемало около 10 часа.

Аз съм се завайкала дали ще оцелея след 42 км, а хората кво правят.

Тук и казват IronMan. И е нещо убийствено - искат се много специални качества за нея, които аз не само че не притежавам, но нямам и шанс да развия